28.02.2015 г., 18:29

Саморасляк

656 0 5

 

Саморасляк

 

Бурен ли съм, с лик на цвете

или съм някакъв бодил,

защо вирея под небето,

защо съм се родил.

 

От къде ме вятърът довея

и пося във пъстрата земя,

всред цветя аз да живея

без сродна мен душа.

 

Пустота е в мен, около мен

аз съм саморасляк,

проклет да бъда всеки ден

в гърлото с ненужен крясък.

 

ботьо

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бойко, не казвай, че си "саморасляк"
    в поезията може да се чувстваш всякак!
    А и що лошо има в "саморасляк",
    Живота чува всеки "..крясък"
    и на крилете дава волен плясък!
  • Благадаря на всички за точните и хубави думи.

    Така се чувствам твърде често - като Саморасляк.

    Здрава и успешна Баба Марта!
  • Ама па приказка... Хареса ми, ма по изгрев ще покълне околното, да знаеш!
  • Добър вечер, Бойко!
    Стихотворението ти е интересно, но аз искам към тебе да се обърна -
    С какво си по-различен от другите и ако си защо се подценяваш?Никой не знае защо е дошъл на този свят, но щом сме тук значи имаме някаква мисия да изпълняваме. Всеки трябва сам да намери себе си.Защо мислиш, че цветята са неподходящи за твои съседи.Не случайно си между тях.
    Търси доброто и то ще те намери.Имай самочувствие и ще промениш отношението към себе си.Твоите мисли те подценяват. Промени ги и ти ще се промениш,защото съм сигурна, че не си саморасляк а един нормален

    човек с дарба на поет, а това е чудесно!Сам ще го разбереш.
    Поздравявам те за хубавата творба и ведро настроение,Бойко!
  • Трудно, е да си саморасляк. Съдба, какво да правиш?
    харесах!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...