28.02.2015 г., 18:29 ч.
Саморасляк
Саморасляк
Бурен ли съм, с лик на цвете
или съм някакъв бодил,
защо вирея под небето,
защо съм се родил.
От къде ме вятърът довея
и пося във пъстрата земя,
всред цветя аз да живея
без сродна мен душа.
Пустота е в мен, около мен
аз съм саморасляк,
проклет да бъда всеки ден
в гърлото с ненужен крясък.
ботьо
© Бойко Беров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благадаря на всички за точните и хубави думи.
Така се чувствам твърде често - като Саморасляк.
Здрава и успешна Баба Марта! -
Ама па приказка... Хареса ми, ма по изгрев ще покълне околното, да знаеш!
-
Добър вечер, Бойко!
Стихотворението ти е интересно, но аз искам към тебе да се обърна -
С какво си по-различен от другите и ако си защо се подценяваш?Никой не знае защо е дошъл на този свят, но щом сме тук значи имаме някаква мисия да изпълняваме. Всеки трябва сам да намери себе си.Защо мислиш, че цветята са неподходящи за твои съседи.Не случайно си между тях.
Търси доброто и то ще те намери.Имай самочувствие и ще промениш отношението към себе си.Твоите мисли те подценяват. Промени ги и ти ще се промениш,защото съм сигурна, че не си саморасляк а един нормален
човек с дарба на поет, а това е чудесно!Сам ще го разбереш.
Поздравявам те за хубавата творба и ведро настроение,Бойко! -
Трудно, е да си саморасляк. Съдба, какво да правиш?
харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
в поезията може да се чувстваш всякак!
А и що лошо има в "саморасляк",
Живота чува всеки "..крясък"
и на крилете дава волен плясък!