Feb 28, 2015, 6:29 PM

Саморасляк

658 0 5

 

Саморасляк

 

Бурен ли съм, с лик на цвете

или съм някакъв бодил,

защо вирея под небето,

защо съм се родил.

 

От къде ме вятърът довея

и пося във пъстрата земя,

всред цветя аз да живея

без сродна мен душа.

 

Пустота е в мен, около мен

аз съм саморасляк,

проклет да бъда всеки ден

в гърлото с ненужен крясък.

 

ботьо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бойко, не казвай, че си "саморасляк"
    в поезията може да се чувстваш всякак!
    А и що лошо има в "саморасляк",
    Живота чува всеки "..крясък"
    и на крилете дава волен плясък!
  • Благадаря на всички за точните и хубави думи.

    Така се чувствам твърде често - като Саморасляк.

    Здрава и успешна Баба Марта!
  • Ама па приказка... Хареса ми, ма по изгрев ще покълне околното, да знаеш!
  • Добър вечер, Бойко!
    Стихотворението ти е интересно, но аз искам към тебе да се обърна -
    С какво си по-различен от другите и ако си защо се подценяваш?Никой не знае защо е дошъл на този свят, но щом сме тук значи имаме някаква мисия да изпълняваме. Всеки трябва сам да намери себе си.Защо мислиш, че цветята са неподходящи за твои съседи.Не случайно си между тях.
    Търси доброто и то ще те намери.Имай самочувствие и ще промениш отношението към себе си.Твоите мисли те подценяват. Промени ги и ти ще се промениш,защото съм сигурна, че не си саморасляк а един нормален

    човек с дарба на поет, а това е чудесно!Сам ще го разбереш.
    Поздравявам те за хубавата творба и ведро настроение,Бойко!
  • Трудно, е да си саморасляк. Съдба, какво да правиш?
    харесах!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...