Feb 28, 2015, 6:29 PM

Саморасляк

655 0 5

 

Саморасляк

 

Бурен ли съм, с лик на цвете

или съм някакъв бодил,

защо вирея под небето,

защо съм се родил.

 

От къде ме вятърът довея

и пося във пъстрата земя,

всред цветя аз да живея

без сродна мен душа.

 

Пустота е в мен, около мен

аз съм саморасляк,

проклет да бъда всеки ден

в гърлото с ненужен крясък.

 

ботьо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бойко, не казвай, че си "саморасляк"
    в поезията може да се чувстваш всякак!
    А и що лошо има в "саморасляк",
    Живота чува всеки "..крясък"
    и на крилете дава волен плясък!
  • Благадаря на всички за точните и хубави думи.

    Така се чувствам твърде често - като Саморасляк.

    Здрава и успешна Баба Марта!
  • Ама па приказка... Хареса ми, ма по изгрев ще покълне околното, да знаеш!
  • Добър вечер, Бойко!
    Стихотворението ти е интересно, но аз искам към тебе да се обърна -
    С какво си по-различен от другите и ако си защо се подценяваш?Никой не знае защо е дошъл на този свят, но щом сме тук значи имаме някаква мисия да изпълняваме. Всеки трябва сам да намери себе си.Защо мислиш, че цветята са неподходящи за твои съседи.Не случайно си между тях.
    Търси доброто и то ще те намери.Имай самочувствие и ще промениш отношението към себе си.Твоите мисли те подценяват. Промени ги и ти ще се промениш,защото съм сигурна, че не си саморасляк а един нормален

    човек с дарба на поет, а това е чудесно!Сам ще го разбереш.
    Поздравявам те за хубавата творба и ведро настроение,Бойко!
  • Трудно, е да си саморасляк. Съдба, какво да правиш?
    харесах!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...