Самосвали
в памет на проф.Тончо Жечев
Оглеждам се:и изведнъж
откривам-поглед ме следи...
Жена ли е или пък мъж?
Навикнал съм от по-преди
да търся обич в нечии очи;
или разбиране за миг...
Стои жена пред мен-мълчи.
В очите й живее вик!
Да питам:някак не върви-
но търси помощ, вече знам!
В очите-плачещи върби.
В душата-огнен, сладък плам...
Мечка страх-но мене не!
Товар нелек ще си сваля.
Сърцето сякаш в менгеме!
Дано не сгафя, за беля...
Оглеждам се отново пак.
Не искам вече да греша!
Очакван жест.Жадуван знак.
Все търся сродната душа.
Дано излезе като мен!
Няма измама,няма лъжа...
Любов в очите й тежи!
Късмет извадих този ден!
Ще разтоварим насред път-
без маневри, ей-така...
Каква природа!-райски кът,
трева зелена, и река!
И после, всекиго от нас,
ще пее с разтоварен глас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
