22.01.2025 г., 11:14

Самосвали

428 5 8

 

 

       в памет на проф.Тончо Жечев 

 

Оглеждам се:и изведнъж 

откривам-поглед ме следи...

Жена ли е или пък мъж?

Навикнал съм от по-преди

да търся обич в нечии очи;

или разбиране за миг...

Стои жена пред мен-мълчи.

В очите й живее вик!

Да питам:някак не върви-

но търси помощ, вече знам!

В очите-плачещи върби.

В душата-огнен, сладък плам...

Мечка страх-но мене не!

Товар нелек ще си сваля.

Сърцето сякаш в менгеме!

Дано не сгафя, за беля...

Оглеждам се отново пак.

Не искам вече да греша!

Очакван жест.Жадуван знак.

Все търся сродната душа.

Дано излезе като мен!

Няма измама,няма лъжа...

Любов в очите й тежи!

Късмет извадих този ден!

Ще разтоварим насред път-

без маневри, ей-така...

Каква природа!-райски кът,

трева зелена, и река!

И после, всекиго от нас,

ще пее с разтоварен глас.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за подкрепата и поздравите, Лидия!
  • Самосвалките вършат работа, когато двама се харесват. Адмирации!
  • Благодаря за хубавите думи,оценките и поздравите,Младен и Ивита!
    Това стихотворение е по повод една литературна рецензия на проф.Тончо Жечев в издаваното от него сп."Летописи"-редакцията на списанието беше близо до площад "Славейков" и Софийската градска библиотека.
    Та той разказваше за "младежките копнения" на студентка и нейния колега "как са се самосваляли с влюбени погледи!" И оттам идва "самосвали"-взаимни чувства. 😉
  • Чудесно посвещение, Приятелю!
    Удоволствие е, когато съм на страничката ти! Поздравявам те!
  • Чудесен стих, посветен на проф. Тончо Жечев. Чест ти прави, че си го написал и публикувал, Стойчо.

    "Навикнал съм от по-преди
    да търся обич в нечии очи;
    или разбиране за миг...
    Стои жена пред мен-мълчи.
    В очите й живее вик!"

    Прав е Живко Делчев: "Много силно!" Поздравление!

    П.П. Благодаря ти за подкрепата на скромното ми творчество!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...