Jan 22, 2025, 11:14 AM

Самосвали

  Poetry
429 5 8

 

 

       в памет на проф.Тончо Жечев 

 

Оглеждам се:и изведнъж 

откривам-поглед ме следи...

Жена ли е или пък мъж?

Навикнал съм от по-преди

да търся обич в нечии очи;

или разбиране за миг...

Стои жена пред мен-мълчи.

В очите й живее вик!

Да питам:някак не върви-

но търси помощ, вече знам!

В очите-плачещи върби.

В душата-огнен, сладък плам...

Мечка страх-но мене не!

Товар нелек ще си сваля.

Сърцето сякаш в менгеме!

Дано не сгафя, за беля...

Оглеждам се отново пак.

Не искам вече да греша!

Очакван жест.Жадуван знак.

Все търся сродната душа.

Дано излезе като мен!

Няма измама,няма лъжа...

Любов в очите й тежи!

Късмет извадих този ден!

Ще разтоварим насред път-

без маневри, ей-така...

Каква природа!-райски кът,

трева зелена, и река!

И после, всекиго от нас,

ще пее с разтоварен глас.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за подкрепата и поздравите, Лидия!
  • Самосвалките вършат работа, когато двама се харесват. Адмирации!
  • Благодаря за хубавите думи,оценките и поздравите,Младен и Ивита!
    Това стихотворение е по повод една литературна рецензия на проф.Тончо Жечев в издаваното от него сп."Летописи"-редакцията на списанието беше близо до площад "Славейков" и Софийската градска библиотека.
    Та той разказваше за "младежките копнения" на студентка и нейния колега "как са се самосваляли с влюбени погледи!" И оттам идва "самосвали"-взаимни чувства. 😉
  • Чудесно посвещение, Приятелю!
    Удоволствие е, когато съм на страничката ти! Поздравявам те!
  • Чудесен стих, посветен на проф. Тончо Жечев. Чест ти прави, че си го написал и публикувал, Стойчо.

    "Навикнал съм от по-преди
    да търся обич в нечии очи;
    или разбиране за миг...
    Стои жена пред мен-мълчи.
    В очите й живее вик!"

    Прав е Живко Делчев: "Много силно!" Поздравление!

    П.П. Благодаря ти за подкрепата на скромното ми творчество!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...