Седя премръзнала във мрака,
потънала във самота...
А някога летях щастлива сред звездите,
не стихваше смеха.
Живях щастлива и обичана,
лъчи докосваха душата,
в очите ми грееше светлината...
Сега съм само пепел...
Летях, но паднах във прахта...
Сърцето ми кърви, душата е във рани,
отдавна няма го смеха.
Седя сама премръзнала във мрака ...