Седя премръзнала във мрака,

потънала във самота...

А някога летях щастлива сред звездите,

не стихваше смеха.

Живях щастлива и обичана,

лъчи докосваха душата,

в очите ми грееше светлината...

Сега съм само пепел...

Летях, но паднах във прахта...

Сърцето ми кърви, душата е във рани,

отдавна няма го смеха.

Седя сама премръзнала във мрака

и тихо стене моята душа...

Очите вдигам към небето

и моля се да си отида,

ненужна, захвърлена в прахта,

аз чакам да ме смачкаш,

дано тогава болката да секне,

дано забравя обидите жестоки,

дано тъгата си отиде...

Не искам да живея в мрака,

не искам да умирам в самота.