Когато отново прибера се между
четирите стени на стаята ми...
Отново идва самотата, облечена в сълзи
и чакам с надежда някой да отвори вратата,
но само скръбта е там, зад нея...
Гледам и чакам поредната болка,
поредните сълзи, и поредните лъжи,
изречени от на някого устните...
Излезли от него и атакували моята
невинна детска душа... Отново очаквам
поредния удар от съдбата...
Нямам вече сили да се отбранявам, ...