Когато отново прибера се между
четирите стени на стаята ми...
Отново идва самотата, облечена в сълзи
и чакам с надежда някой да отвори вратата,
но само скръбта е там, зад нея...
Гледам и чакам поредната болка,
поредните сълзи, и поредните лъжи,
изречени от на някого устните...
Излезли от него и атакували моята
невинна детска душа... Отново очаквам
поредния удар от съдбата...
Нямам вече сили да се отбранявам,
нямам вече сили да остана тук...
нямам вече сили да се боря с това,
което в мен вилнее... всичко руши...
разбива на парчета и остава само
хаоса на нощта и някакви стъпки,
които чувам... в нощта!...
Как мечтая, ако знаеш, твоите да са,
но как да искам нещо като любовта,
когато то носи само тъга...
И разбива моите мечти и остават
само сълзите да светят в нощта!
Коледа е, а отново нищо не желая,
все ми е едно дали ще съм тук на света
или заспала в мъртва тишина,
в прегръдката на смъртта,
като малко дете, което се ражда,
плачейки в нейните ръце,
тя ще ме прегърне и аз ще заспя
в хладен смъртен сън сега.
Пусто е навсякъде около мен,
а в душата ми няма огън да стопли
всички мои сетива... Там, замръзнало е,
дори свещ не проблясва,
дори и фалшива светлина..
Просто, защото тъжна съм,
както винаги и сега...
Не мога да живея с тези рани,
които животът ми причини
и сърцето ми без жал изтръгна,
без дори да помисли затова,
че аз съм просто едно момиче,
което търси нещо по-различно
от сълзи и поредните лъжи!
© Нели Георгиева Всички права запазени