Сама съм. Когато обичам, когато намразя. Като стомна пробита. Като спомен прегазен. И да стена от страсти, и да вия от болка, и в минути на чакане, и в броенето "Колко?", и до мъж да заспя, и да съм будна - сама съм... Сега съм пустиня. Като вакуум съм куха. И се блъскам в стените. И от тишината съм глуха. И сега - след развода, сега съм съпруга на дългите нощи, на дните си пусти, на вика на стените и... на какво ли не още. Идвам, щом ме повикат, тръгвам, щом ме отпратят. Щом ме искат - ме любят, щом не искат - забравям...
За нищо не плача, за нищо не страдам. Сама съм. В безкрая. Сама съм... Това е.
Благодаря на всички Ви за оценката, милите думи и топлото посрещане. Щастлива съм да съм сред Вас. А подобни чувства изпитвах преди близо 19 години, когато е писано и стихотворението. Сега съм щастлива, а от снощи, когато открих сайта, - двойно повече. "За мен беше чест" - казвам, повтаряйки думите на Слави.Още веднъж - БЛАГОДАРЯ!
Сама си..Лъжеш се. Това, че сега нямаш мъж до себе си, не значи, че си сама. Със сигурност имаш поне 1 приятел или приятелка, както и родители! Заради тях се усмихвай, не се предавай и движи смело напред. Живота е нещо уникално, не може да свършва до едно положение. Тъжна си сега, но съм сигурна, че скоро ще се усмихващ отново.
Много хубав стих, поздрав.
Хей я горе главата,та живота да не е свършил.Ти никога няма да си сама,я виж колко хора сме,все такива като теб(Почти всички де).Браво за творбата.6 от мен!И горе главата!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.