Самота
С А М О Т А
Сама съм.
Когато обичам,
когато намразя.
Като стомна пробита.
Като спомен прегазен.
И да стена от страсти,
и да вия от болка,
и в минути на чакане,
и в броенето "Колко?",
и до мъж да заспя,
и да съм будна - сама съм...
Сега съм пустиня.
Като вакуум съм куха.
И се блъскам в стените.
И от тишината съм глуха.
И сега - след развода,
сега съм съпруга
на дългите нощи,
на дните си пусти,
на вика на стените и...
на какво ли не още.
Идвам, щом ме повикат,
тръгвам, щом ме отпратят.
Щом ме искат - ме любят,
щом не искат - забравям...
За нищо не плача,
за нищо не страдам.
Сама съм.
В безкрая.
Сама съм...
Това е.
Сама съм.
Когато обичам,
когато намразя.
Като стомна пробита.
Като спомен прегазен.
И да стена от страсти,
и да вия от болка,
и в минути на чакане,
и в броенето "Колко?",
и до мъж да заспя,
и да съм будна - сама съм...
Сега съм пустиня.
Като вакуум съм куха.
И се блъскам в стените.
И от тишината съм глуха.
И сега - след развода,
сега съм съпруга
на дългите нощи,
на дните си пусти,
на вика на стените и...
на какво ли не още.
Идвам, щом ме повикат,
тръгвам, щом ме отпратят.
Щом ме искат - ме любят,
щом не искат - забравям...
За нищо не плача,
за нищо не страдам.
Сама съм.
В безкрая.
Сама съм...
Това е.
© Кристина Радева All rights reserved.
