Плясък на вълни в сърцето ми бушува,
изгрев от сълзи по лицето ми потича.
Залез на тъга и черно слънце е душата,
само самота, това ми е съдбата.
Шум от ветрове ме гони из съня ми,
писък на дете ме преследва през деня ми.
Бездънно море, това е радостта ми,
черни дни се очертават за любовта ни.
© Пламена Добрева Все права защищены
ще остане хубавият стих да ти спомня.
С обич, обично дете.