11 дек. 2009 г., 10:46

Самота

999 0 15

Не идвайте при мен с омраза.

Не ме наричайте добър.

Не зная как  да ви посрещна.

Вървете в пътя си, търсете

дома на своята отрада.

Аз не съм.

 

Не идвайте при мене с болка.

Не ме наричайте приятел.

Не зная как да ви помогна.

Вървете в пътя си, търсете

дома на своята утеха.

Аз не съм.

 

Не идвайте при мен.

Високо е. И празно.

В името на утрото ви моля -

не идвайте при мене.

Аз не съм.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...