Самота
До полуда стяга се душата ми без тебе
и до кръв прехапвам устни във нощта.
Защо залъгвам се?!
Прости ми!
Не ще ни срещне с теб отново любовта.
Защо ти вярвам?!
Аз сама не зная...
Една мечта си ти за мен сега.
Защо са ми усмивките излишни,
щом на лицето пише САМОТА?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Станева Все права защищены