До полуда стяга се душата ми без тебе
и до кръв прехапвам устни във нощта.
Защо залъгвам се?!
Прости ми!
Не ще ни срещне с теб отново любовта.
Защо ти вярвам?!
Аз сама не зная...
Една мечта си ти за мен сега.
Защо са ми усмивките излишни,
щом на лицето пише САМОТА?
© Ивелина Станева Todos los derechos reservados