unsolved-mystery (иреМ)
18 16
23 февр. 2011 г., 09:03

Самота 

  Поэзия » Любовная
849 0 5

Мрак, тъга...
студ, самота...
Забравих уханието ти
            вече!
Сякаш дълго време от
   мен си далече!
Може би при теб е минало
        като секунда,
защото любовта за теб е
             чужда,
но за мен е сякаш
           вечността!
И откакто те няма при мен,
не допуснах радостта!

Не можах аз да се
            усмихна,
нито надежда да си
            вдъхна!
С нищо друго не успях
      да се занимая!
Само твоето име си
             зная!

Каквото и да стане...
все за теб си мисля
             аз...
Сякаш душата ми от
пирани се разкъсва
       в този час!

© иреМ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво ставаш все по-добра.
  • Браво за труда. Темата за любовта може би е темата която винаги ще е жива в тоя живот. От несподелената такава винаги боли най-много. Харесах. Поздрави.
  • Благодаря ти, Георги
  • въпреки 1-2 нелоши момента в този текст, като цяло не ме раздвижи особено. Всъщност греша май, пираните ме развеселиха.
  • Здравей отново!Много ми харесва поредното красиво любовно стихче.В него виждам една нежна и наранена душа.Знаеш ли,аз имах почти същият случай:обичах,избрах,разбрах коя е половинката ми,но невъзможната любов между мен и нея ми дари силна болка.Замислих се - "Може ми тя не е за теб",а може би първата истинска любов просто трудно се забравя.Продължавай да пишеш,за мен имаш страхотно изразяване
Предложения
: ??:??