САМОТА
Самота, това е моето име,
черна стая с много тъга,
самота в душата тежи ми,
макар да роня сълза подир сълза.
Самота ме изгаря отвътре,
но съдба орисия една, в самота
животът минава като огнена-черна стрела.
Обрече ме господ да тегля,
в самота аз да горя, но в живота си
никой не срещнах да узная
що е радост, що е щастие в любовта.
© Мариана Пенчева Все права защищены