Nov 18, 2010, 3:52 PM

Самота

  Poetry » Love
826 0 0

САМОТА

 

Самота, това е моето име,

черна стая с много тъга,

самота в душата тежи ми,

макар да роня сълза подир сълза.

 

Самота ме изгаря отвътре,

но съдба орисия една, в самота

животът минава като огнена-черна стрела.

 

Обрече ме господ да тегля,

в самота аз да горя, но в живота си

никой  не срещнах да узная

що е радост, що е щастие в любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Пенчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...