Понякога се чувствам ужасно сама,

чувствам някаква страшна самота.

Усещам странна болка в гърдите

и гледам как се рушат мечтите.

Не искам да плача, не мога да се смея,

дори с нищо не мога да се разсея.

Искам просто за миг да затворя очите

да полетя нагоре към звездите.

Искам да докосна небето и луната 

и да премахна болката в душата.

Да видя, че пътят продължава,

че ме гали песента на топлия бриз,

и как живота се раздава

да угажда всеки мой каприз.

Може би тогава всичко ще забравя

и от самотата си ще се избавя.

Ще забравя за болката и разбитите мечти,

за пустите нощи и тъжните дни.

Да, ще забравя всичко от живота суров,

ще поема щастлива по пътя си нов.

Та, когато политайки, се слея със звездите,

те да споделят със мене мечтите.

И чак тогава може би, накрая

аз ще се почувствам като в рая!