Самота
Домът ми чист и подреден е,
но няма вече топлина
и брачното огнище стана клада,
в която всичко свято изгоря.
Студено ложе - саркофаг на чувства.
Положено във празната земя.
Една зловеща сянка сякаш блудства
с последните парчета от страха.
Копнеех да прогоня празнотата,
но златото на брачната халка
не можеше да ми запълни самотата.
Не стопли моята премръзнала ръка.
Една червена роза се усмихва
между отломките убити сетива
и само тя ме кара да притихвам
в прегръдките на моите деца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрия Чакова Все права защищены
