27 янв. 2008 г., 14:21

Самота 

  Поэзия
970 0 22

 

Домът ми чист и подреден е,

но няма вече топлина

и брачното огнище стана клада,

в която всичко свято изгоря.

Студено ложе - саркофаг на чувства.

Положено във празната земя.

Една зловеща сянка сякаш блудства

с последните парчета от страха.

Копнеех да прогоня празнотата,

но златото на брачната халка

не можеше да ми запълни самотата.

Не стопли моята премръзнала ръка.

Една червена роза се усмихва

между отломките убити сетива

и само тя ме кара да притихвам

в прегръдките на моите деца.

 

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много истинско,много силно и въздействащо!Невероятен талант!
  • Моят сърдечен поздрав за написаното и дано нещо хубаво,
    заедно с децата предстои, с обич!!!
  • Не бях те чела до днес.Изтръпнах .. И ме заболя..Толкова силен стих.Направо крещи!!
  • Здравей и от мен! За първи път попадам на твоите стихове и МНОООООООго ми влязоха под кожата. Докосна ме надълбоко. А този стих тук - не мога да намеря думи, за да се изразя. Чувството е убийствено. Но светлината на финалът няма равна на себе си.
    Децата! Децата! Децата!!!
    Ще бъда много щастлива и ти да прочетеш нещо мое и да дадеш мнение. Наистина! Търся и искам мнението на онези, чиято поезия е проникнала в душата ми. Поздрави!
  • И все пак имаш децата си!
    И....червената роза!
    Браво от мен!
  • БЛАГОДАРЯ!
  • Мълча...
  • Невероятно силен и въздействащ стих!!! Аплодисменти!!!
  • БЛАГОДАРЯ С ПОКЛОН!
  • И все пак, но финала видях усмивката ти, Димитрия.
    Перфектен стих.
    Усмивки.
  • Много тъжно,но и много хубаво!хареса ми!Поздрав!
  • Браво,докосна ме и дори и да съм малка знам за тази самота.Ти ми даде друга гледна точка, различна от тази на едно дете.Благодаря ти.
  • Тъжно,но прекрасно.Поздравления!Нямам думи!Желая ти повече усмивки от твоите деца мила.Наистина много ме развълнува и се разплаках.
    С обич Снежана.
  • Саматотата ти ме заболя...
    Липсваш ми!
    Аплодисменти!!!
  • Невероятно силно пресъздаваш самотата! Стихът е силен и въздействащ!

    "и брачното огнище стана клада,
    в която всичко свято изгоря."

    От кладата вземи искрица само
    и с нея запали свещта -
    във твоя дом запазен
    да бъде светлина
    за рожбите ти мили.
    А тя ще доведе и любовта!
  • Стихът ти е хубав....Но не тъгувай.Има лек...
  • Моите аплодисменти!!!!
  • Всеки има своята червена роза...
    в усмивките на децата си...
    Как хубаво си го казала и написала!
    с обич, Димитрия.
  • Страхотно,наистина изпипано
  • Страхотно!
    Силен стих!
    Поздравления!
  • Тъжно,но дълбоко,истинско и докосващо!С обич,Димитрия!
  • Една червена роза се усмихва

    между отломките убити сетива

    и само тя ме кара да притихвам

    в усмивките на моите деца.
    Много ми харесва,но е много тъжно,не бъди тъжна Димитрия,прегръщам те!!!

Предложения
: ??:??