1 февр. 2016 г., 08:26

Самота

441 0 0

Пак лампите са угасени и музиката тихичко ехти...
И пак без теб е мрачно, дори една звезда в небето не блести...
Нощта сега е мой приятел, със вятъра говоря си дори...
Звука на дъждовните капки, за твоя глас ми напомнят почти...
И този спомен ме пронизва и раната отново почва да кърви...
Но от много време нямам сили даже за сълзи...
Остана само празнотата и нищичко не може да я заличи...
Спомените са ми само във главата и нищо тях не може да ги замени...
Не знам къде си, щастлив, може би...
Надявам се ме пазиш някъде дълбоко във сърцето си...
Без посока движа се.. Без цел се скитам...
Не зная кой и как за тебе да попитам...
И може би е по-добре за тебе нищо да не знам...
Но няма да спра да се надявам да те срещна някъде там...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...