7 июл. 2017 г., 11:31

Самота 

  Поэзия » Философская
488 0 0

Самотата плаши ме.
И знаейки, че ме очаква,
макар за ден, за два..
Не искам да присъства тя.
Не може ли живота по-често да събира,
а рядко, даже никак, да разделя.
Не мога с всички "сбогом" да си кажа.
Живота си на чисто да започна.
Да легна във леглото чуждо.
И без да плача да заспя.

...
Само мисълта... ме кара да тъжа!

 

© Моника Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??