Самотата плаши ме.
И знаейки, че ме очаква,
макар за ден, за два..
Не искам да присъства тя.
Не може ли живота по-често да събира,
а рядко, даже никак, да разделя.
Не мога с всички "сбогом" да си кажа.
Живота си на чисто да започна.
Да легна във леглото чуждо.
И без да плача да заспя.
...
Само мисълта... ме кара да тъжа!
© Моника Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
