Самота

Jul 7, 2017, 11:31 AM

Poetry » Phylosophy

489 0 0

Самотата плаши ме.
И знаейки, че ме очаква,
макар за ден, за два..
Не искам да присъства тя.
Не може ли живота по-често да събира,
а рядко, даже никак, да разделя.
Не мога с всички "сбогом" да си кажа.
Живота си на чисто да започна.
Да легна във леглото чуждо.
И без да плача да заспя.

...
Само мисълта... ме кара да тъжа!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Самота

Свързани произведения

Comments

Random works