Добър вечер, самота,
добре дошла, приятелко добра.
Изгуби ли се ти в нощта?
Добре дошла си в моята душа.
Нещо искаш да ти споделя.
Наранена, измъчваш ме безпощадно,
но на приятел като теб как да не простя.
Обичам те аз, но обичам те хладно.
Какво от туй, че си дошла?
Нима искаш да поплача,
сгушвайки се под твоята снага...
Тоз миг ще дочакаш ли ти?
В миг да пророня сълзи!
Знаеш ли, плаче ми се...
но не е лесно да си между четири стени!
Духа си не ще сломя,
а ще се боря до края на света!
© Меглена Стефанова Все права защищены