5.06.2008 г., 15:39

Самота

1.8K 0 4

Добър вечер, самота,

добре дошла, приятелко добра.

Изгуби ли се ти в нощта?

Добре дошла си в моята душа.

 

 

Нещо искаш да ти споделя.

Наранена, измъчваш ме безпощадно,

но на приятел като теб как да не простя.

Обичам те аз, но обичам те хладно.

 

 

Какво от туй, че си дошла?

Нима искаш да поплача,

сгушвайки се под твоята снага...

Тоз миг ще дочакаш ли ти?

В миг да пророня сълзи!

 

 

Знаеш ли, плаче ми се...

но не е лесно да си между четири стени!

Духа си не ще сломя,

а ще се боря до края на света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меглена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...