Самота

Поэзия » Свободный стих

917 0 4

Самотата във мен се всели

и се вплита все по-навътре в душата

как да повярвам в нечии чужди лъжи

когато раздадох любов, а получих омраза...

Самотата е тежка и зла

няма огън в душата и песен

всяка сутрин се будя и тихо рева

че те няма до мен...

Самотата е в нас и в душите ни

колко ще струва да кажеш на някого просто... ОБИЧАМ ТЕ

тези думички жарки ще стоплят гърдите ни

и ще ги кажем само за миг....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

KRONOS.1 (Калоян Тодоров)

Благодаря ви за кометарите момичета

2017-11-22T22:41:42+02:00
Веси_Еси (Еси)

Нищо не струва да кажеш "Обичам те", но трябва наистина да го чувстваш. С Албенка. Поздрави и от мен!

2017-11-22T15:37:09+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Докосващи стихове, Бориславе!... Поздрави!

2017-11-22T08:26:27+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Толкова си прав! Нищо не струва да го кажеш. Мнозина мислят, че се подразбират, но не е така! Друго си е да се чуят! Обичта не е даденост!

2017-11-22T08:03:40+02:00