Стоя си в стаята сама,
а над града се спуска мрака.
"Здравей,безкрайна самота"-
обади се момичето,което очите си за теб изплака.

"Как си днес луна?"
Ти спътнице на самотните души.
Готова си да чуеш изповед още една,
готова си  да проследиш отново по лицето мокрите следи.

Кажи кога ще дойде утрото
с топлите,слънчеви лъчи.
Кога бляновете мои
няма да са вече само мечти?

Ах,тази нощ безкрайна е
а болката в мен не отминава.
Аз знам поне че ще запазиш тайната,
дори завинаги ноща да продължава.