8 июн. 2008 г., 09:15

Самота

806 0 0

Колко пъти те поглеждам
краднешком отстрани.
Ти не ме ли виждаш,
отправил се към залеза?
Как да те попитам
обичаш ли ме още.
Просто стоя и чакам
да си отидеш от мен.
Обич моя, мисля за теб,
още не мога да те изгубя.
Чакам твоето "Сбогом"
и знам, че сама ще се загубя.
Спомените се изнизват пред очите ми
като кадри преди края.
"Завинаги аз и завинаги ти",
но отделно и вече го зная.
Сърце мое, ще те чакам
тук, там... където и да е.
Може би за теб съм
прочетена страница,
но ти за мен - не.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...