8.06.2008 г., 9:15

Самота

802 0 0

Колко пъти те поглеждам
краднешком отстрани.
Ти не ме ли виждаш,
отправил се към залеза?
Как да те попитам
обичаш ли ме още.
Просто стоя и чакам
да си отидеш от мен.
Обич моя, мисля за теб,
още не мога да те изгубя.
Чакам твоето "Сбогом"
и знам, че сама ще се загубя.
Спомените се изнизват пред очите ми
като кадри преди края.
"Завинаги аз и завинаги ти",
но отделно и вече го зная.
Сърце мое, ще те чакам
тук, там... където и да е.
Може би за теб съм
прочетена страница,
но ти за мен - не.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...