20 июн. 2006 г., 20:01

Самотата

Поэзия

1K 0 1

Самота

Облада ме като зъл дух...
облада ме и не остави нищо тук!
Тук, в душата на едно дете,
което едва сега разбира,
колко трудно е да се расте...
Не остави спомени от веселите дни,
а връхлетя със бури от лоши думи и лъжи!
Изтри красивите моменти от съзнанието младо
и започна с лоши спомени да ме нападаш...
Но това си ти - просто Самота,
обгърната от черен дим и сивота...
защо ми трябват сили
да се преборя за съществуването си в света!?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬