20.06.2006 г., 20:01

Самотата

1K 0 1

 

 


                                       Самота

Облада ме като зъл дух...
облада ме и не остави нищо тук!
Тук, в душата на едно дете,
което едва сега разбира,
колко трудно е да се расте...
Не остави спомени от веселите дни,
а връхлетя със бури от лоши думи и лъжи!
Изтри красивите моменти от съзнанието младо
и започна с лоши спомени да ме нападаш...
Но това си ти - просто Самота,
обгърната от черен дим и сивота...
защо ми трябват сили
 да се преборя за съществуването си в света!?!

                                                                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Ракова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ани,с невероятно чувство е написано!От мене /6/!Продължавай напред

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...