Jun 20, 2006, 8:01 PM

Самотата

Poetry

1K 0 1

Самота

Облада ме като зъл дух...
облада ме и не остави нищо тук!
Тук, в душата на едно дете,
което едва сега разбира,
колко трудно е да се расте...
Не остави спомени от веселите дни,
а връхлетя със бури от лоши думи и лъжи!
Изтри красивите моменти от съзнанието младо
и започна с лоши спомени да ме нападаш...
Но това си ти - просто Самота,
обгърната от черен дим и сивота...
защо ми трябват сили
да се преборя за съществуването си в света!?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

joint_girl (Няма име)

Ани,с невероятно чувство е написано!От мене /6/!Продължавай напред

2006-06-20T22:36:31+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0