Jun 20, 2006, 8:01 PM

Самотата

Poetry

1K 0 1

Самота

Облада ме като зъл дух...
облада ме и не остави нищо тук!
Тук, в душата на едно дете,
което едва сега разбира,
колко трудно е да се расте...
Не остави спомени от веселите дни,
а връхлетя със бури от лоши думи и лъжи!
Изтри красивите моменти от съзнанието младо
и започна с лоши спомени да ме нападаш...
Но това си ти - просто Самота,
обгърната от черен дим и сивота...
защо ми трябват сили
да се преборя за съществуването си в света!?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

joint_girl (Няма име)

Ани,с невероятно чувство е написано!От мене /6/!Продължавай напред

2006-06-20T22:36:31+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0