20 jun 2006, 20:01

Самотата

Poesía

1K 0 1

Самота

Облада ме като зъл дух...
облада ме и не остави нищо тук!
Тук, в душата на едно дете,
което едва сега разбира,
колко трудно е да се расте...
Не остави спомени от веселите дни,
а връхлетя със бури от лоши думи и лъжи!
Изтри красивите моменти от съзнанието младо
и започна с лоши спомени да ме нападаш...
Но това си ти - просто Самота,
обгърната от черен дим и сивота...
защо ми трябват сили
да се преборя за съществуването си в света!?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

joint_girl (Няма име)

Ани,с невероятно чувство е написано!От мене /6/!Продължавай напред

2006-06-20T22:36:31+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0