30 янв. 2018 г., 16:12

Самотата сме аз и ти

1.1K 1 0

Понякога, ако не свикнеш със самотата,
можеш да умреш. 
Аз не свикнах, а гаснех ден след ден.
От твоите думи, боли повече,
отколкото от да се нарежа с ножа. 
Ако само можех да те накарам,
да почустваш,това което ми причиняваш ..
Ако само можеше да видиш,
болката в очите ми.
Тогава може би щеше да се осъзнаеш.
Тогава може би щеше да е различно.
Това може би, щяхме да започне на чисто.
Да си изградим нов щастлив свят заедно.
А, но поотделно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Гачкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...