Ето пак в мрак пуша  поредната цигара,

чудя се къде си ти, сама ли си или с кого,

кой ляга до тебе нощем, кой закриля те,

кой ли напътства те в миговете трудни,

без  теб времето сякаш се влачи

и тъжни са без теб дните ми,

 скитам се и питам се

къде си ти сега в този час,

къде си ти в този миг

и как ли да ти кажа „Обичам те”.

Толкова време нося самотата в мен,

в мен е дори по-пусто  от пустиня,

но  няма те до мен да запълниш

празнината в моята душа

и душата ми самотна крещи „Спаси ме”,

душата ми така сама е и сърцето ми е в рани.