Dec 7, 2010, 1:31 PM

Самотата в сърцето ми

  Poetry » Love
726 0 0

Ето пак в мрак пуша  поредната цигара,

чудя се къде си ти, сама ли си или с кого,

кой ляга до тебе нощем, кой закриля те,

кой ли напътства те в миговете трудни,

 

без  теб времето сякаш се влачи

и тъжни са без теб дните ми,

 скитам се и питам се

къде си ти сега в този час,

къде си ти в този миг

и как ли да ти кажа „Обичам те”.

 

Толкова време нося самотата в мен,

в мен е дори по-пусто  от пустиня,

но  няма те до мен да запълниш

празнината в моята душа

и душата ми самотна крещи „Спаси ме”,

душата ми така сама е и сърцето ми е в рани.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Юруков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...