mateichooo1 (Матей Константинов)
12 2
10 июн. 2012 г., 13:59

Самотен 

  Поэзия » Философская
525 0 3

Обичаш, помагаш,

на всекиго даваш!

Ти вечно готов си

ръка да дадеш!

 

Но всички са слепи,

доброто не виждат!

Те само запомнят 

твойте злини!

 

На никой не вярват,

за себе си мислят!

И всеки към всеки

прегради гради!

 

Отчаян се луташ,

като във пустиня!

А толкова искаш

да бъдеш разбран!

 

Мечтаеш и вярваш,

не спираш да търсиш!

А след всяка битка 

отново си сам!

 

Склонен си вече 

да спреш да се бориш!

По-лесно е някак

омраза да носиш!

© Матей Константинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много харесах!
  • Блгодаря за съвета.Така наистина звучи по - добре!
  • Интересен ритъм -- последният стих във всяка строфа със сричка по-къс. Харесва ми. Но в някои стихове ритъмът може да се подобри: "твойте злини" (може би "за твойте злини"?), "като в пустиня" ("във"?), "склонен си вече" ("И склонен..."?).

Предложения
: ??:??