Самотен
Обичаш, помагаш,
на всекиго даваш!
Ти вечно готов си
ръка да дадеш!
Но всички са слепи,
доброто не виждат!
Те само запомнят
твойте злини!
На никой не вярват,
за себе си мислят!
И всеки към всеки
прегради гради!
Отчаян се луташ,
като във пустиня!
А толкова искаш
да бъдеш разбран!
Мечтаеш и вярваш,
не спираш да търсиш!
А след всяка битка
отново си сам!
Склонен си вече
да спреш да се бориш!
По-лесно е някак
омраза да носиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Матей Константинов Всички права запазени
