Jun 10, 2012, 1:59 PM

Самотен

679 0 3

Обичаш, помагаш,

на всекиго даваш!

Ти вечно готов си

ръка да дадеш!

 

Но всички са слепи,

доброто не виждат!

Те само запомнят 

твойте злини!

 

На никой не вярват,

за себе си мислят!

И всеки към всеки

прегради гради!

 

Отчаян се луташ,

като във пустиня!

А толкова искаш

да бъдеш разбран!

 

Мечтаеш и вярваш,

не спираш да търсиш!

А след всяка битка 

отново си сам!

 

Склонен си вече 

да спреш да се бориш!

По-лесно е някак

омраза да носиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Матей Константинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много харесах!
  • Блгодаря за съвета.Така наистина звучи по - добре!
  • Интересен ритъм -- последният стих във всяка строфа със сричка по-къс. Харесва ми. Но в някои стихове ритъмът може да се подобри: "твойте злини" (може би "за твойте злини"?), "като в пустиня" ("във"?), "склонен си вече" ("И склонен..."?).

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....