Обичаш, помагаш,
на всекиго даваш!
Ти вечно готов си
ръка да дадеш!
Но всички са слепи,
доброто не виждат!
Те само запомнят
твойте злини!
На никой не вярват,
за себе си мислят!
И всеки към всеки
прегради гради!
Отчаян се луташ,
като във пустиня!
А толкова искаш
да бъдеш разбран!
Мечтаеш и вярваш,
не спираш да търсиш!
А след всяка битка
отново си сам!
Склонен си вече
да спреш да се бориш!
По-лесно е някак
омраза да носиш!
© Матей Константинов All rights reserved.