Самотен

Jun 10, 2012, 1:59 PM

Poetry » Phylosophy

526 0 3

Обичаш, помагаш,

на всекиго даваш!

Ти вечно готов си

ръка да дадеш!

Но всички са слепи,

доброто не виждат!

Те само запомнят

твойте злини!

На никой не вярват,

за себе си мислят!

И всеки към всеки

прегради гради!

Отчаян се луташ,

като във пустиня!

А толкова искаш

да бъдеш разбран!

Мечтаеш и вярваш,

не спираш да търсиш!

А след всяка битка

отново си сам!

Склонен си вече

да спреш да се бориш!

По-лесно е някак

омраза да носиш!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mimamina (Мина Конарова)

2012-06-12T12:19:13+03:00

Много харесах!
mateichooo1 (Матей Константинов)

2012-06-10T16:55:32+03:00

Блгодаря за съвета.Така наистина звучи по - добре!
LeChevalier (Тошко)

2012-06-10T16:34:49+03:00

Интересен ритъм -- последният стих във всяка строфа със сричка по-къс. Харесва ми. Но в някои стихове ритъмът може да се подобри: "твойте злини" (може би "за твойте злини"?), "като в пустиня" ("във"?), "склонен си вече" ("И склонен..."?).