10 jun 2012, 13:59

Самотен

677 0 3

Обичаш, помагаш,

на всекиго даваш!

Ти вечно готов си

ръка да дадеш!

 

Но всички са слепи,

доброто не виждат!

Те само запомнят 

твойте злини!

 

На никой не вярват,

за себе си мислят!

И всеки към всеки

прегради гради!

 

Отчаян се луташ,

като във пустиня!

А толкова искаш

да бъдеш разбран!

 

Мечтаеш и вярваш,

не спираш да търсиш!

А след всяка битка 

отново си сам!

 

Склонен си вече 

да спреш да се бориш!

По-лесно е някак

омраза да носиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Матей Константинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много харесах!
  • Блгодаря за съвета.Така наистина звучи по - добре!
  • Интересен ритъм -- последният стих във всяка строфа със сричка по-къс. Харесва ми. Но в някои стихове ритъмът може да се подобри: "твойте злини" (може би "за твойте злини"?), "като в пустиня" ("във"?), "склонен си вече" ("И склонен..."?).

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...