21 мар. 2017 г., 17:49

Самотен

753 1 0

Самотен в деня,

самотен през нощта.

Разбито сърце

стискам в ръка.

 

Разклатена психика,

черна душа,мразена

готова да убива

наранените чувства.

 

Отхвърлен от света,

потъва в сънища.

Събудя ли се,

в ада ще горя.

 

Сам ще си остана,

за мен надежда няма.

Казваха ми го и преди,

казват ми го и сега.

 

За мен обич няма.

Затворя ли си очите

виждам щастие в любовта,

а като ги отворя реалността.

 

Самотен във вечността,

самотен навсякъде по-света.

За хората съм просто 

едно тяло на нечия земя.

 

Нищо друго не ми остана,

освен да си отида.

От този умразен свят,

богат на болка и страдание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stoycho Kolev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...