21 mar 2017, 17:49

Самотен

  Poesía » Otra
752 1 0

Самотен в деня,

самотен през нощта.

Разбито сърце

стискам в ръка.

 

Разклатена психика,

черна душа,мразена

готова да убива

наранените чувства.

 

Отхвърлен от света,

потъва в сънища.

Събудя ли се,

в ада ще горя.

 

Сам ще си остана,

за мен надежда няма.

Казваха ми го и преди,

казват ми го и сега.

 

За мен обич няма.

Затворя ли си очите

виждам щастие в любовта,

а като ги отворя реалността.

 

Самотен във вечността,

самотен навсякъде по-света.

За хората съм просто 

едно тяло на нечия земя.

 

Нищо друго не ми остана,

освен да си отида.

От този умразен свят,

богат на болка и страдание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Stoycho Kolev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...