21 mar 2017, 17:49

Самотен

  Poesía » Otra
760 1 0

Самотен в деня,

самотен през нощта.

Разбито сърце

стискам в ръка.

 

Разклатена психика,

черна душа,мразена

готова да убива

наранените чувства.

 

Отхвърлен от света,

потъва в сънища.

Събудя ли се,

в ада ще горя.

 

Сам ще си остана,

за мен надежда няма.

Казваха ми го и преди,

казват ми го и сега.

 

За мен обич няма.

Затворя ли си очите

виждам щастие в любовта,

а като ги отворя реалността.

 

Самотен във вечността,

самотен навсякъде по-света.

За хората съм просто 

едно тяло на нечия земя.

 

Нищо друго не ми остана,

освен да си отида.

От този умразен свят,

богат на болка и страдание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Stoycho Kolev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...