Самотен в деня,

самотен през нощта.

Разбито сърце

стискам в ръка.

Разклатена психика,

черна душа,мразена

готова да убива

наранените чувства.

Отхвърлен от света,

потъва в сънища.

Събудя ли се,

в ада ще горя.

Сам ще си остана,

за мен надежда няма.

Казваха ми го и преди,

казват ми го и сега.

За мен обич няма.

Затворя ли си очите

виждам щастие в любовта,

а като ги отворя реалността.

Самотен във вечността,

самотен навсякъде по-света.

За хората съм просто 

едно тяло на нечия земя.

Нищо друго не ми остана,

освен да си отида.

От този умразен свят,

богат на болка и страдание.