28 июл. 2012 г., 10:55

Самотен...

803 0 0

 

 

… Главата ми е празна,

сърцето пусто, очите тежки насълзени,

когато мракът в теб се е просмукал 

в бездънна яма и водовъртеж.

И болката…

Болката в душата.

Когато сам си вкъщи,

когато няма кой да те посрещне,

когато няма кой да те прегърне,

„Добре дошъл!” да ти прошепне 

и да ти се скара даже,

ти виждаш кучата съдба

и мъката душевна, самотата -

пустинята Сахара.

Седиш оклюмал, размишляваш,

упрекваш се и съжаляваш,

че животът те е опустошил,

 къде от глупост,

къде от наивност, доброта.

Вините свои също забелязваш,

въпреки вятъра сахарски,

очите не затваряш.

Широко взор си вперил

в миналите дни, години,

 търсиш и разбираш,

че честит, щастлив си бил!

Да! В минали години!

А сега пустиня, пясък,

вятър и обрулена душа!

Това си ти сега.

Изсъхнала опустошена пръст,

мъртва почва, навяваща тъга

и самота.

А болката дали ще спре?

Мъката, какъв си бил?… подъл… безчестен…

смел… страхлив… добър… обичащ… всеотдаен…

Вече има ли значение?

Щом болката, скръбта

гнездят в твоята душа.

Мисля, че е все едно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Митов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...