Jul 28, 2012, 10:55 AM

Самотен...

  Poetry
799 0 0

 

 

… Главата ми е празна,

сърцето пусто, очите тежки насълзени,

когато мракът в теб се е просмукал 

в бездънна яма и водовъртеж.

И болката…

Болката в душата.

Когато сам си вкъщи,

когато няма кой да те посрещне,

когато няма кой да те прегърне,

„Добре дошъл!” да ти прошепне 

и да ти се скара даже,

ти виждаш кучата съдба

и мъката душевна, самотата -

пустинята Сахара.

Седиш оклюмал, размишляваш,

упрекваш се и съжаляваш,

че животът те е опустошил,

 къде от глупост,

къде от наивност, доброта.

Вините свои също забелязваш,

въпреки вятъра сахарски,

очите не затваряш.

Широко взор си вперил

в миналите дни, години,

 търсиш и разбираш,

че честит, щастлив си бил!

Да! В минали години!

А сега пустиня, пясък,

вятър и обрулена душа!

Това си ти сега.

Изсъхнала опустошена пръст,

мъртва почва, навяваща тъга

и самота.

А болката дали ще спре?

Мъката, какъв си бил?… подъл… безчестен…

смел… страхлив… добър… обичащ… всеотдаен…

Вече има ли значение?

Щом болката, скръбта

гнездят в твоята душа.

Мисля, че е все едно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...