Самотен ден
Толкова самотен ден и е мой.
Самотен днешен ден в мен съществува.
Ден самотен, приятел си с тоз покой.
Самотен ден с мен общува.
Най-самотния ден е тук - сега,
не искам вътре в него да остана.
Изчезна цветната дъга.
Срещу самотният ден с усмивка ще застана.
Толкова самотен ден и съществува.
Това е денят, в който не ще се изправя.
За тишина и мен той бълнува.
Толкова самотен ден дали ще се оправя?
Самотен ден, изчезват безцветните ти следи.
Ден самотен, няма го, човече!
Самотен ден, имаше те някога преди.
Ден самотен, като дреха ти се свлече.
Самотен днешен ден в мен съществува.
Ден самотен, приятел си с тоз покой.
Самотен ден с мен общува.
Най-самотния ден е тук - сега,
не искам вътре в него да остана.
Изчезна цветната дъга.
Срещу самотният ден с усмивка ще застана.
Толкова самотен ден и съществува.
Това е денят, в който не ще се изправя.
За тишина и мен той бълнува.
Толкова самотен ден дали ще се оправя?
Самотен ден, изчезват безцветните ти следи.
Ден самотен, няма го, човече!
Самотен ден, имаше те някога преди.
Ден самотен, като дреха ти се свлече.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Йорданова Все права защищены
