Apr 12, 2007, 11:34 AM

Самотен ден 

  Poetry
589 0 1
Толкова самотен ден и е мой.
Самотен днешен ден в мен съществува.
Ден самотен, приятел си с тоз покой.
Самотен ден с мен общува.

Най-самотния ден е тук - сега,
не искам вътре в него да остана.
Изчезна цветната дъга.
Срещу самотният ден с усмивка ще застана.

Толкова самотен ден и съществува.
Това е денят, в който не ще се изправя.
За тишина и мен той бълнува.
Толкова самотен ден дали ще се оправя?

Самотен ден, изчезват безцветните ти следи.
Ден самотен, няма го, човече!
Самотен ден, имаше те някога преди.
Ден самотен, като дреха ти се свлече.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Постигаш внушението за самотата чрез повторението.
    Виж това:
    "Най-самотният ден е тук - сега,
    не искам вътре в него да остана.
    Изчезна цветната дъга.
    Срещу самотния ден с усмивка ще застана."...и го оправи по-горе!
Random works
: ??:??