Apr 12, 2007, 11:34 AM

Самотен ден 

  Poetry
657 0 1
Толкова самотен ден и е мой.
Самотен днешен ден в мен съществува.
Ден самотен, приятел си с тоз покой.
Самотен ден с мен общува.
Най-самотния ден е тук - сега,
не искам вътре в него да остана.
Изчезна цветната дъга.
Срещу самотният ден с усмивка ще застана.
Толкова самотен ден и съществува.
Това е денят, в който не ще се изправя.
За тишина и мен той бълнува.
Толкова самотен ден дали ще се оправя? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Random works
: ??:??