20 февр. 2015 г., 07:45

Самотен Свети Валентин 

  Поэзия » Любовная
770 0 2

СAМОТЕН СВЕТИ ВАЛЕНТИН

 

Щом се сля с уискито в мойта чаша,

като празнична заря ледът запука,

а аз, като унил мечок без Маша,

обзет съм от апатия и скука.

 

Бутилката с напитката прекрасна

отново пак до дъно ще прозира

и заспивайки  мечтите си ще просна

съдрани да се веят на простира.

 

А утрото в мене ще разсее

всякакво съмнение излишно,

че любовта навярно в нас вирее,

заложена в душите генетично.

© Наско Енев - РИМПО Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да заложим на утрините! Те са "тихи" и криещи много истини!
    Поздрав, Наско!
  • Дали със Трифон или с Валентин
    щом стигне на бутилката до дъното
    ще е почти доволен и щастлив
    готов да понесе венец от тръни,
    света да сътвори от пръст и кал...
    Когато махмурлукът го прегърне
    лирическият ще е изтрезнял...
Предложения
: ??:??