Самотен Свети Валентин

20.02.2015 г., 7:45 ч.

Поезия » Любовна

907 0 2

СAМОТЕН СВЕТИ ВАЛЕНТИН

Щом се сля с уискито в мойта чаша,

като празнична заря ледът запука,

а аз, като унил мечок без Маша,

обзет съм от апатия и скука.

Бутилката с напитката прекрасна

отново пак до дъно ще прозира

и заспивайки мечтите си ще просна

съдрани да се веят на простира.

А утрото в мене ще разсее

всякакво съмнение излишно,

че любовта навярно в нас вирее,

заложена в душите генетично.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.