СAМОТЕН СВЕТИ ВАЛЕНТИН
Щом се сля с уискито в мойта чаша,
като празнична заря ледът запука,
а аз, като унил мечок без Маша,
обзет съм от апатия и скука.
Бутилката с напитката прекрасна
отново пак до дъно ще прозира
и заспивайки мечтите си ще просна
съдрани да се веят на простира.
А утрото в мене ще разсее
всякакво съмнение излишно,
че любовта навярно в нас вирее,
заложена в душите генетично.
© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
