СAМОТЕН СВЕТИ ВАЛЕНТИН
Щом се сля с уискито в мойта чаша,
като празнична заря ледът запука,
а аз, като унил мечок без Маша,
обзет съм от апатия и скука.
Бутилката с напитката прекрасна
отново пак до дъно ще прозира
и заспивайки мечтите си ще просна
съдрани да се веят на простира.
А утрото в мене ще разсее
всякакво съмнение излишно,
че любовта навярно в нас вирее,
заложена в душите генетично.
© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
