СAМОТЕН СВЕТИ ВАЛЕНТИН
Щом се сля с уискито в мойта чаша,
като празнична заря ледът запука,
а аз, като унил мечок без Маша,
обзет съм от апатия и скука.
Бутилката с напитката прекрасна
отново пак до дъно ще прозира
и заспивайки мечтите си ще просна
съдрани да се веят на простира.
А утрото в мене ще разсее
всякакво съмнение излишно,
че любовта навярно в нас вирее,
заложена в душите генетично.
© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
