Самотен танц
САМОТЕН ТАНЦ
Бяхме ти и аз –
бяхме Ние…
Сега съм само аз,
сега си само ти.
Всеки своя танц танцува
със сведена глава.
Без мисли,
без любовната магия,
отлетяла някъде
във вечността.
Мълчание, въпроси…
без отговори,
монолог,
сърце, разкъсано
на хиляди парчета.
Танцувам своя танц
във ритъма жесток
с житейската
му проклетия.
Тръгвам пак напред,
но злото продължава,
връща ме назад
в безмерния „батак“.
Светъл лъч
от никъде не иде…
Животът е суров –
такъв направихме го ние.
Мигове прекрасни
зачеркнахме със лекота,
само тъмни страсти
останаха сега.
Дано прогледнеш нявга,
да срещнеш обичта,
тогава ще ликува
моята душа.
Ще те посрещне с трепет,
с отворено сърце,
в любовен танц омаен
ще те понесе.
Диляна Пенчева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диляна Пенчева Все права защищены
